Не спирам тайничко да те жадувам
 във своето мълчание и любовно откровение.
Денем се боря за твойте и мой мечти
нощем будувам с изплакващи от молитви за теб сълзи.
Сълзата се стича защо ли ?
Когато в различни посоки отправим се след среща
аз и ти, след сън, след утро в дневната надпревара
застанем ли отново един пред друг с любовни очи и нежен глас
галим вечно устремените си души.
Чакам те в мрака разбиращ желанието за свобода, смирен от болката да съм сам, на земята а ти щастлива откъм далечината.
Живи на света - поели по пътища съдбовни.
Вярвам, че сълза отронваш с тиха усмивка след това,
че сладка е раната от любовта и от слънчеви лъчи да търсим лек за душите.

Даниел Атанасов   "Няма те"  All rights reserved  ©2000-2008