Погледни !
Ръцете ми бяха разранени,аз кървях.
Нещата не вървяха-не издържах.
Трудно е когато те няма,не успях да свикна без теб.
Удряй!
Блъскай, тази безумна глава по стени и камъни.
За добро ще е.
После ми прости,ела крещейки и ме прегърни.
Аз съм съсипан,изгубен-немога без теб.
Ето тук съм-дойдох,покорен като агънце.
Този път аз захвърлих гордоста си.
Изгорих я и се върнах при теб.
Ако искаш ме изгони,ако искаш ме целуни.
Но първо ме погледни в очите и повярвай...
Вече осъзнах всичко и ти се заричам...